Вместо книга

**Вместо предговор**

През годините съм изградил много стоманени теории и съм ги защитавал с неоспорими аргументи. Най-голямата глупост, която можеш да направиш, е да се ожениш млад - това твърдях настоятелно. Погледни наоколо и виж примери... Това е сигурен провал. Оженването за чужденец ми се струваше идиотско; как може да имаш обща основа с някого, когато сте израснали в различни контексти? Защо вообще човек трябва да сключва брак? Какъв смисъл има всичко това с подписите, когато просто можеш да живееш с някого? Не можеше да има по-убедителен спорещ от мен. Омъжих се три пъти: първият път бях ужасно млада, вторият - за чужденец. След този опит вече знаех, че няма начин да се върна обратно у дома. И познахте правилно – третият ми брак беше с българин и си мислех, че той ще бъде „трети път майка и баща", така че разводът няма шанс! Но естествено разведенето дойде пак.

Моите убеждения не касаеха само браковете; независимо от темата обаче всякакви категорични заявления завършваха катастрофално. Същото важи и за писането – убеден бях, че нямам причина да пиша роман или научна книга, а биографична творба е напълно безсмислена освен ако не си холивудска звезда. Кого интересува точно моят живот? Дори всички други го правят – аз определено не съм като тях.

Писах разни малки импресии само за себе си и ги записвах в един файл. Статиите ми за списанията поне имаха ясна цел и основание за публикуване. Докато тези кратки текстове дори не са истински истории – те са плод на реалността около мен; нищо измислено в тях няма. Така че - проявявайте уважение! Ако искате книга, измислете сюжет или герои; никой не му пука какво ядох вчера!

Какво повече мога да кажа? Ето ви книгата в ръцете – тя съдържа нито един фиктивен герой! Донякъде оправдавам решението си със случката преди време с Емето; прочела беше няколко текста и ме убеди обещая ѝ издаването на книга… Май именно тогава ѝ обещах.
Вера Петрова