Лечителят на вяра

Въпреки че бях наясно, че нищо не би могло да се случи, все пак тръгнах през двора към тях. Докато вървях, усетих странно и несигурно чувство: сякаш целият материален свят – камъните, дърветата, небето и четирите заплашителни инструмента – по някакъв начин беше освободен от физическата си същност и бе станал просто плод на въображението ми. Единственото истинско присъствие бяхме ние с гостите на сватбата. Това усещане обаче постепенно отстъпи място на по-силна емоция: осъзнах, че дори самите ние може би вече не сме част от физическия свят, а съществуваме единствено като духове - заради необходимостта да бъдем заедно.

Когато пристъпвах през този двор и им се представих, за първи път изпитах простото и искрено чувство за завръщане у дома. В този момент ужасът ми изчезна напълно и безпокойствата замлъкнаха.

И в крайна сметка реших да се откажа от възможността.