Моите правилни възгледи за всичко

Този сборник включва различни статии и есета, написани през 80-те и 90-те години на миналия век. Повечето от тях не разглеждат вечните въпроси, а по-скоро съвременните проблеми, които обаче са значими. Заради това те трудно могат да се впишат в рамките на фундаменталисткото мислене.

Както може да се очаква, всички народи, опитващи се да изградят ново начало върху основите на комунизма, сега търсят "чистите" невинни. Хората представят себе си като герои от опозицията; искат да изглеждат бунтовници и непорочни, затова насочват гнева си към комунистическите виновници. Може би човек би помислил, че през десетилетията под комунистическия режим обществото е било разделено между малка група предатели и множество благородни революционери. В действителност обаче историята има друга перспектива. Разбираемо е, че сред хората от предходния режим са имали истински палачи - индивиди, които пряко са организирали и изпълнявали най-жестоките действия: агентури от тайните служби или самоуверени апаратчици с убеждението за вечна власт. Те заслужават осъждане и дори наказание в някои случаи. Но простата истина е, че антитоталитарната опозиция всъщност представлявала едно незначително малцинство през повечето време. Тези хора успели да запазят достойнството на своите народи; макар до скоро техните съседи често ги избягвали по улиците. Огромното мнозинство просто се стремило да оцелее в условията на явно устойчива "система", не защото одобрявали идеологията на комунизма с ентусиазъм, а защото желаели относителна сигурност в живота си. Опозицията започнала да набира сила едва когато станало ясно за всички (може би с изключение на някои американски специалисти), че тигърът умира." /Лешек Колаковски/