Смях в тъмното

В далечното минало в Берлин, Германия, живял мъж на име Албинус. Той бил заможен, уважаван и щастлив. Но един ден оставил съпругата си заради по-млада любовница. Обичал я, но не получил същото в замяна и животът му завършва трагично.

Още от самото начало на „Смях в тъмното“ се намеква за финала, но читателят не е напълно подготвен за шокиращия обрат на последната страница. Романът първоначално е написан на руски между 1932 и 1933 година с името „Камера обскура“ и впоследствие Набоков го пренаписва на английски през 1938 г., недоволен от качеството на превода от първото англоезично издание отпечатано през 1936 г. Именно затова романът носи две заглавия. „Смях в тъмното“ разкрива нови аспекти на литературната игра и взаимодействието между литературата и театъра – теми, които Набоков ще развие още повече в бъдещите си произведения.

„Камера обскура“ представлява ранна форма на фотоапарата или проектор – устройство с леща, което възпроизвежда изображения чрез сенки. Затова текстът преминава между фотографско улавяне на моменти и кинематографични представления (романът е адаптиран във филм от Тони Ричардсън), а кулминацията идва с финалните сценични указания. Представлението се случва именно между страниците му; заповядай да навлезеш в тъмното: вратичката е широко открита!

„Смях в тъмното“ е жесток малък шедьовър - една от онези книги... към които нищо не може да бъде добавено или премахнато без вреда.
The London Times Literary Supplement