Книга на мълчанието

По покрития с радостни сенки път в планината се натъкнах на дърво, повалено от бурята, което сякаш ме призоваваше да му се приближа. Короядът беше изял кората му почти до самото дърво и усърдно гравираше странни знаци по ствола, напомнящи за стара монашеска работа.

Наклонявайки се над тези творения, си спомних времето на нирвана, когато също опитвах да оставям следи с думите си върху смъртта... Но оттогава много листа паднаха - множество дървета и книги изпаднаха в забвение...

И въпреки че все още вярвам в божествения произход на Словото, днес благодарение на този тъжен гравьор на Смъртта откривам Мълчанието ... и края на човечеството тук, на Земята.