Видрица Literarica

Тези текстове са наистина разнообразни, разпръснати през годините и оставили следи зад мен като трохи от приказката за "Хензел и Гретел". Събрах ги под покрива на тази книга, с надеждата да придобият някаква форма и свързаност помежду си. Единственото нещо, което ги обединява, е авторът им, който също е преминал през изменения във времето. Въпреки това съществуват определени устойчиви ядра в тях - моят дългогодишен интерес към българския модернизъм например; поетите Борис Христов, Константин Павлов, Биньо Иванов, Иван Цанев и Атанас Славов; както и вниманието ми към настоящата литература – от произведенията на приятелите ми от 80-те години до книгите на новопоявилите се автори. Тази книга всъщност представлява своеобразно пътешествие с текстове, които документират срещите в интелектуалното приключение наречено живот. Заради това я озаглавих "Видрица Literarica". Видрицата символизира торба за всякакви вещи – циганките я носели прикрепена на ръка докато просяквали из къщите според поп Минчо Кънчев, който първи използвал термина метафорично. По подобен начин аз събирах дарове от врата до врата и от книга до книга докато запълня моята собствена колекция. Но дали тези дарове са стойностни – само читателите могат да преценят.