Между стиха и куршума: Кореспонденция

Въпреки че много хора са запознати с поезията, публицистиката и спомените на Пейо Яворов, които се отнасят до българите в Македония и Тракия, както и с неговото активно участие в българския културен живот през прехода между две столетия, все още съществуват непубликувани и неизвестни документи за него.

Яворов е участвал активно в революционните движения на македонските и тракийските българи като журналист, четник, войвода и представител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в София. Той е бил близък приятел на известни революционери като Гоце Делчев, Тодор Александров, Христо Матов и Тодор Лазаров – водещи фигури в движението. В българските архиви остават неизследвани материали относно живота му – не само като поет и драматург, но също така като редактор на изданията на ВМОРО и списание „Мисъл“, а също така член на литературния кръг „Мисъл“ и активен революционер. С дейността си Пейо Яворов заема важно място сред духовните лидери на народа ни; вероятно руският журналист Владислав Викторов-Топоров е прав да нарича началото на XX век „Времето на Яворов“.