Маргьорит (и други регистри) /Второ допълнено издание

Екатерина Йосифова споделя, че е изключително сложно да се обобщи съдържанието на книгата. Тя описва четенето като бавно преживяване, което я кара да спре след всеки стих или дори в централната част на поезията. Въпреки това, не нарушава ритмичността на композицията, вдъхновена от Маргьорит Юрсенар. Следи свързващите линии между болка и смелост, както и размисъл с импулсивност - „мъдрост без бъдеще”. Поезията е изпълнена със знаци: “(Небрежен чистач/ е времето)”, които остават видими и поддържат усещането за

Достойнство до края,
обгръщащо всичко.

Марин Бодаков коментира как „Маргьорит (и други регистри)” преобразява глаголните определения в съвременната българска литература; той никога не е срещал подобно явление – сказуемото определение тук носи метафизично значение.

Емануил А. Видински посочва, че книгата крие оглушителни истини в тишината си; смъртта служи като отражение и несигурността царува навсякъде.

Йорданка Белева нарича творбата прекрасна! Тя не само удовлетворява читателя, но предизвиква желание за писане, а не просто копиране на прочетеното.

Петър Чухов отбелязва дълбочината на книгата чрез красотата на нашето отчаяние. Творбата разрушава доминиращия разказ в поезията ни и се обръща към античното у нас - символизирайки възможна безкрайност.

Георги Господинов оценява финесът при обработката на болката и нюансите на смисловете чрез езика.

Михаил Неделчев казва, че става дума за междужанрова книга с впечатляющи прозрения заслужаващи обсъждане...

Добрина Топалова споменава почти завладяващото чувство при първата й среща с произведението – понятието "пределно" присъства във всички аспекти... Това мъдро произведение предлага лаконичен текст; неговият подход към поезията преработват опита така щателно проницателно надхвърля двоичността крайности-безкрайности образ-смисъл. Убедена е ,че личният духовен заряд у автора произвежда такива погледи – стегнати около символизма им . Лаконизмът му пък притежава съвсем различна стойност - провокативен стил привличащ читателя още повече .

Тази книга донесе нова пределност и за мен самата. Мястото ми сред любимците остава празно след Иван Методиев; вероятно Валентин Дишев ще го запълни...

Георги Каприев твърди ,че Дишев анализира ражданията , страданията и тихите екстази от една действителност отвътре :„По шевовете онемели / боли ме светът". Неговият разказ премахва суетността радикално ненужно извън основните факти . История говореща единствено за малките значимости : „следите от пръсти върху скала” ,които са само преддверие към истинското изкуство.
С открит фокус върху тайнствени звуци стремящ се към златния момент концентрат вътрешното познание ; отказвайки публичните истории важни натрупвания .

Книгата получи номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов”.