Една необикновена съдба. Автобиография

През 1943 година, след неочакваната смърт на цар Борис III, шестгодишният Симеон става известен като „детето цар“. Въпреки това, деветосептемврийският преврат през 1944 г. слага край на монархията в България и принуждава царското семейство да потърси убежище – преминавайки през Истанбул, Александрия и Мадрид.

След точно петдесет години изгнание, бившият цар се завръща в родината си и е посрещнат с ентусиазъм от народа, който вижда в него надежда за бъдещето по време на трудните преходни години. В отговор на тези очаквания само няколко години по-късно Симеон II печели демократичните избори и става първият монарх, който приема поста министър-председател. С ясна представа за изискванията на времето той насочва страната към членство в НАТО и Европейския съюз – две дългоочаквани цели, реализирани съответно през 2004 и 2007 година.

В този искрен разказ за живота си авторът споделя своя уникален опит и разкрива досега непознати факти и тайни извън общественото внимание. Той предлага ценни свидетелства за периода прекаран далеч от България, но оставайки емоционално свързан с нея. Събитията са представени от първо лице с истинска емоция и реалистичен подход. Дългогодишните му записки както личните спомени служат като основа за тези мемоари. Книгата не представлява хронологично изложение на живота му; вместо това тя е колекция от увлекателно пресъздадени моменти от различни периоди.