Така видях земята

Миналото е част от настоящето,
а бъдещето представлява животно, което се движи по своя път.
Човекът съществува като продължение на тези две времеви измерения.
Нека влезем в сложността на живота и да се загубим в него –
дали напред или назад, няма значение.
Времето ни запечатва в своите спомени,
едновременно създавайки и унищожавайки.
То остава неподвижно и безкрайно дълбоко,
в него ще останат нашите очни кладенци;
то ще ги използва за да си припомня нас.
Когато ни отведе към светлината,
ще изписва имената ни с невидими знаци.
Някой ден те могат да ни върнат обратно,
макар че всъщност никога не сме си тръгвали.