Валс на раздяла

Влакът пристигна на гарата и две жени слязоха от него. На едната можеше да се дадат около трийсет и пет години; тя получи целувка от доктор Скрета, а другата – която беше по-млада, елегантно облечена и държеше дете на ръце – бе целуната от Бъртлъф.
– Покажете ми, уважаема госпожо, вашето момченце – каза доктор Скрета. – Аз още не съм го виждал!
– Ако не те познавах толкова добре, щях да заподозра нещо странно – засмя се госпожа Скрета. – Вижте, той има родилно петно на горната устна точно като твоето!
Госпожа Бъртлъф погледна към Скрета и почти извика:
– Наистина! Когато бях тук за лечение, изобщо не забелязах това!
А Бъртлъф ликуваше.
– Това е такова удивително съвпадение, че смея да го нарека чудо. Господин доктор Скрета възстановява здравето на жените и принадлежи към редиците на ангелите; както ангел оставя свой знак върху децата, които благодарение на него идват в този свят. То не е просто родилен белег, а истински ангелски знак!

Желанието за възхищение е непрестанно. Можем да си спомним например за Свети Симеон Стълпник. Той построил стълб в пустинята с малка площадка отгоре; там можело само да стоиш прав без място за сядане. Прекарал цял живот там и християнският свят бил вдъхновен от неговото невероятно постижение - човекът сякаш надминавало границите си. Свети Симеон Стълпник може би напомня Гагарин в третия век! Желанието му да бъде оценяван всъщност не изглежда смешно; то е трогателно. Човекът стремящ се към възхищение търси връзката с хората и зависимостта им един от друг - без тях трудно би живял.

Свети Симеон Стои самотен върху своя квадратен метър стълб но все пак остава свързан с човечеството! Умствено усеща милиони очи вперени в него; присъства във множеството мисли и това му носи радост. Той служи като велик пример за любов към ближния и живота сам по себе си.

Вероятно мила госпожице дори не подозирате, но у всеки един от нас живее частичка от Свети Симеон Стълпник и до ден днешен тя представлява най-добрата половина от нашата природа."