Болката на откровението

Авторът на тази стихосбирка вече не е сред живите. Той стана ценна жертва на "възродителния процес". Поставил си огън, той сложи край на живота си. Стиховете в книгата са резултат от агонията му, продължила дълги години.

Виждам самоубийството му като израз на най-висша форма на инстинкта за самосъхранение - разрушаване на тялото с цел спасяване на душата. Не бих съветвал никого да прибягва до такова спасение, но изпитвам респект към неговата смелост. То беше извършено тихо, без театрални жестове. В време, когато фалшивите герои и показните действия доминират, той ни напомня, че истинското човешко достойнство надминава пресметливата храброст.

Самоубийството му не представлява патология; то е краен отказ от патологията сама по себе си. Защото живяхме в система, която налагаше отказ не само от име и произход, но и от собствената личност. За някои това беше приемливо; за други - мъчително; за трети...

Сега ми се струва кощунствено да анализирам неговите стихотворения. Не мога да го направя. Нека бъдещето отсъди – ако то може да бъде по-добър съдия от предишното./Константин Павлов/