Изкуството на пожара

Натрупаните емоции и внезапни метафори кипят в гърлото на стихотворенията, принуждавайки думите и образите да се издигнат. Поезията на Николае Опришан изглежда толкова наситена и динамична с визуални представи и чувства, че авторът – независимо дали съзнателно или не – сякаш се опитва да ги освободи, а те остават струпани пред вратата в определен ред на хаоса, докато не решат коя от тях първа да избяга навън. Така огромното платно, което той тъче или по-скоро бродира като средновековен майстор на гоблени, става още по-ярко; бодовете са плътно разположени един до друг, наподобяващи спокойствието на пролетна езерна вода – мистична и пълна с неизказани тайни.

В крехките забранени светове на Николае Опришан загадката има второ значение – тя не представлява обичайната приказна мистерия, а предоставя възможност за читателя самостоятелно да избере какво го докосва най-силно и сам да изгражда своя собствена поредица от гледки и емоции във всяко едно стихотворение.

Интересен факт е също така, че именно в тази книга, която за първи път достига до българските читатели (това е третото произведение на автора публикувано в Румъния), всички стихотворения формират едно цяло – еклектично и разнообразно със своите остри ъгли и ръбове. Те привличат вниманието на читателя към себе си, позволявайки му да надникне зад тях в скритите кътчета на душата.