Миргород

Четирите повести на Н. В. Гогол, включени в сборника "Миргород", за първи път излизат като самостоятелно издание през 1835 година, а през 1842 г. са част от втория том на събраните произведения на автора. Сборникът носи името на малкото градче в централната част на Украйна, където Гогол прекарва своето детство и младежки години. Тези творби са написани след преместването му в Санкт Петербург, където той не се чувства комфортно – столицата му изглежда студена и бездушна, което предизвиква у него силна носталгия по родния край.

Повестите от "Миргород" черпят вдъхновение от украинския фолклор и е твърдо установено, че някои персонажи са вдъхновени от хора близки до писателя. Чрез тях Гогол разказва истории за живота и ежедневието на украинските селяни и казаци, както и представителите на дребното дворянство; той живописува прекрасни сцени от природата тамошните места, добавя фантастични елементи и ни забавлява със своя характерен остроумен хумор. Художественото възприятие в "Миргород" е дълбоко свързано с историята, а прозренията на автора относно човешкия живот остават актуални до ден днешен.