Философия на времето

Представата за време е така вкоренена в естествения език, че ние като че ли не забелязваме нейното вездесъщо присъствие. Чрез овременени думи се изказва всяко усещане за траене, всяка мисъл за промяна, всяко очакване, всяко осъзнато действие. Та нима и току-що използваните думи не предпоставят времето? Нима можем да си представим, че усещането, мисленето, очакването, или действуването могат да бъдат такива извън времето? Затова, по мое мнение, всеки опит за дефиниране на времето, разчитащ на естествените човешки езикови ресурси, е неосъществим. Времето пронизва човешката екзистенция.
Постигането на някакво непротиворечиво и нетривиално разбиране за времето е вероятно възможно чрез привличане на сериозни теоретични анализи. По всичко изглежда обаче, че тяхната многоаспектност, независимо от постиганата задълбоченост, не би могла да доведе до търсеното разбиране, макар и да може да изгради една добра предпоставка за него. То може да се конструира едва след една последваща концептуализация, синтезираща необходимата предварителна теоретична работа.
В предлагания труд е следвано това идейно предначертание.