Философия на времето

Разбирането на времето е толкова дълбоко интегрирано в естествения език, че често не осъзнаваме колко всеприсъстващо е то. Чрез изрази, свързани с време, предаваме всяко чувство за продължителност, всяка идея за промяна, всяко очакване и всяко съзнателно действие. Не можем ли да кажем, че дори самите думи са обвързани с времето? Можем ли да си представим усещането, мисленето или действието без контекста на времевото измерение? Затова считам, че всеки опит за определяне на времето чрез човешкия език е невъзможен. Времето прониза нашата човешка природа.

Достигането до едно последователно и значимо разбиране на концепцията за време може би е възможно само чрез задълбочени теоретични анализи. Все пак изглежда вероятно техният многообразен характер да не успее напълно да разкрие търсеното разбиране; вместо това може единствено да подготви основа за него. Истинското конструиране на такова знание ще стане реалност след допълнителна концептуализация, която синтезира необходимата предварителна теоретична работа.

В настоящия труд се следва именно този идеен план.