Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Георги Владимиров анализира един ключов период за българския народ - от VII до XI век, когато предците ни по Дунав и Волга започват да следват самостоятелен исторически курс в рамките на Старата Велика България. Те основават две нови държавни образувания: Дунавска България и Волжка България. В духовния им свят се развиват процеси, които значително влияят на тяхната съдба.

Авторът подчертава, че българите не са номадски народ, а всъщност водят главно уседнал живот; той подробно разглежда предизвикателствата, с които се сблъскват след заселването си на новите територии. Освен това изследва развитието на културните явления в двете държави и взаимодействието между двата клона на древнобългарската общност и местните етнически групи, както и как се оформя етническия облик на тези страни. Особено внимание заслужава решителният поврат в историята на българите след приемането на различни религии: християнството от дунавските българи и исляма от волжките.

Владимиров доказва значимостта както на Дунавска България, така и на Волжка България за историческото развитие на народите в Европа.