На дива роза пъпки нежни

Тази публикация е посветена на 120-годишнината от рождението на поета.

Емануил Попдимитров (1885-1943) е един от даровитите български поети, които творят през първата половина на ХХ век и са повлияни от символизма, подобно на Лилиев, Траянов и Ясенов. В неговата поезия любовта често носи трагичен оттенък, съпътствана от теми за раздяла или смърт. Въпреки това в стихотворенията му присъства и оптимизъм – усещането за движение напред, вдъхновение и радост от любовта. Поетът изгражда нежни и красиви образи, като например: сълзите на любимата се сравняват с чисти перли, а лицето на лирическия герой се оглежда в тях. Любовта представлява мечти за слънце и ярки лъчи; обаче брезите остават бледи, а облаците плачат. Емануил Попдимитров майсторски пише великолепни балади за невъзможната любов. Публикацията включва известни стихотворения наред с непознати и неиздавани текстове, които оформят един поетичен свят изпълнен с красота и трагедия, болка и топлина, както и извисяващи чувства.