Петия в карето

"Петия в карето" е първият роман от известната Дептфордска трилогия, която включва също "Мантикората" и "Светът на чудесата". В произведението авторът черпи вдъхновение от юнгианската психология, личния си опит и любовта към митовете и магията. Той разглежда провинциалните нрави, войната и религията. Историята проследява рационален мъж, който осъзнава, че чудото е просто друг аспект на реалността. Обиден от начина, по който го пенсионират, главният герой – учителят Дънстан – пише до новия директор и разказва за необикновения си живот и ролята на „Петия“, оказала влияние върху живота на няколко души. Неговото чувство за вина относно умствено заболяване на жена остава с него до края на нейния живот.

Тази зряла творба е призната като една от най-добрите канадски книги в историята и не може да остане незабелязана.

„Защо хората по света искат чудеса, които поставят под въпрос доказуемите факти? Създавани ли са те от човешките желания или идват от дълбокото познание у нас, че всъщност са част от реалността?

Ние се приближаваме към Бог с малки стъпки вместо със скокове.

Едно от жестокостите в театралната игра наречена живот е фактът, че всеки смята себе си за звезда; рядко осъзнаваме моментите когато сме само второстепенни персонажи или статисти.

Човечеството не търпи съвършенство – то ни унищожава. Човек желае дори светиците да имат свои недостатъци. Ако тези възвишени същества могат да се доближат до Бога с техните сенки, това означава надежда дори за най-недостойните сред нас.

Простете си човешката природа - това е началото на истинската мъдрост и основа на страхопочитанието пред Бог.

Всеки носи свой собствен демон... Нужно е да опознаем нашия личен ад; трябва даже да разберем неговият прародител – Старият дявол… „Бог е непостижим но не безжалостен.“ Опитай се да схванеш тази непостижима природа вместо постоянно да недоволстваш относно злодействата му. Може би Господ има специална цел за теб.

В операта задължително присъства примадона – обикновено сопрано; тя често играе глупава роля; тенорът изпълнява любимецa ѝ; контраалт представлява конкурентка - подобна на магьосница; а басът изобразява злодея или противника заплашвайки тенора… Но сюжетът няма как да напредне без още един персонаж: баритонът наричан Петия в карето — той не принадлежи към нито един пол точно както другите герои. Без него нетематичното развитие спира! В такава роля липсва блясък ала съдържателността ѝ често продължава повече отколкото самостоятелните кариери след славеица! А ти дали си Петият? Най-добре проумей."