На края на географията

Антониу Лобу Антунеш, португалски писател и психиатър, роден през 1942 година, е широко признат от критиката като един от най-влиятелните съвременни европейски автори. Той е написал над десет романа, сред които са "Слонска памет", "Смъртта на Карлос Гардел" и "Величието на Португалия". Неговият роман "На края на географията" черпи вдъхновение от личния му опит в Ангола, където служи като лекар по време на конфликта в бившата португалска колония.

Ангола представлява мястото “на края на географията”, потопено в ужасите на абсурдната колониална война. Африка с нейната жестока красота се явява фон за страданията както на белите, така и на черните. Главният герой споделя своя неизживян кошмар пред жена, която среща случайно в бар в Лисабон. В неговите спомени се преплитат детството му и семейството му, отношения с жени и антипатия към режима на Салазар; всичко това е представено чрез почти клиничен анализ на военния конфликт под формата на блестящ монолог с изключителна образност и метафоричен език. Романът често се сравнява с произведението “Пътешествие до края на нощта” от Луи-Фердинан Селин и безспорно представлява шедьовър – едновременно трагедия, сатира и лирична епопея; той остава един от най-забележителните антивоенни романи през XX век.