Тайнственият пламък на кралица Лоана - меки корици

Изданието съдържа над 280 илюстрации, от които 250 са в цветни нюанси.

В този роман, въпреки наличието на цветни изображения, мъглата доминира. Ямбо се събужда сред нея след инцидент, при който е загубил своята памет. Той все още притежава “семантичната” памет – знае всичко за Юлий Цезар и може да рецитира стихотворения от живота си, но е лишен от “автобиографичната” памет: не помни името си, не разпознава жена си или дъщерите си и няма спомени за родителите или детството си. Жена му го насърчава да посети селската къща с надеждата там да открие книгите и вестниците от детските години, ученическите тетрадки и грамофонните плочи.

На един огромен таван между Ланге и Монферато Ямбо преживява историята на своето поколение чрез произведения като "Младост" и "Пипо не знае", с присъствието на Мусолини, Салгари и Флаш Гордън. Той среща две празноти - едната представлява жесток опит по време на съпротивата, а другата е образът на момиче, което обичал в шестнадесетгодишна възраст преди да го изгуби.

След това получава втори инсулт. В момента Ямбо е в кома; той изживява своя живот спираловидно сред постепенно избледняващата мъгла – миговете от детството и юношеството му се редуват докато очаква последното видение сред тридесет шеста песен на Дантевия “Рай”, Бинг Кросби, дон Боско и стълбата на Ванда Озирис.

Умберто Еко е написал множество научни трудове както и сборници със статии. През 1980 г. публикува първия си роман “Името на розата”, който печели наградата “Стрега” през 1981 г., следван от творби като “Махалото на Фуко” (1988), “Островът от предишния ден” (1994) и “Баудолино” (2000).