Силата на бездната.Тибетски загадки

Историята на Александра Давид-Неел (1868-1969) наподобява сюжет от приключенски роман. На 18 години тя, будна и любопитна французойка, става масонка. Когато навършва 23, облечена като мъж, се присъединява към будистка секта, оставя съпруга си и изоставя обещаващата кариера в парижкия елит, за да се отправи към неизвестните и опасни територии на Тибет. На 50 години получава титлата първа жена с ранг на лама, а при стогодишния си юбилей е удостоена с Почетния легион. "Тибетските загадки" представляват част от интересните й дневникови записи.

Гадателят започнал: - Не знам дали Учителят ти е станал чен-йен (човек-дух). Ако това е така, той ще продължи да броди безплътно по земята до края на определените му дни. Висшите духове обикновено са добри; но низшите създания... - Аз... Оставих тялото му на медитационния стол… оставих дарения около него и побързах да замина. Учителят ми живееше самотно и рядко приемаше гости. Може би са минали два или повече месеца преди хората да научат за смъртта му... - Направо така! – възкликна прорицателят (дао-че). – Седемте нисши духа на твоя Учител вече са се освободили и са станали куей (демони). Някои от тях те следват сега и ти пречат — опитват се да объркат мислите ти и поставят препятствия по пътя ти. За щастие един от Висшите духове на убития успя също да те последва, за да ти помогне със своята благосклонност… – След това спря. Мунпа очакваше още наставления от него. Изведнъж гадателят трепери целият и излезе от дълбоката си размишленост; погледна Мунпа сякаш го виждаше за първи път и каза недоволно: - Е добре! Вече знаеш достатъчно. Заминавай!