Безсмъртие

Дамата изглеждаше на около шестдесет или шейсет и пет години. Наблюдавах я, разположен на един шезлонг до басейна в гимнастическия клуб, намиращ се на последния етаж на модерна сграда, от чиито големи прозорци се откриваше гледка към целия Париж. Чаках професор Авенарий, с когото понякога се срещахме тук за разговори по различни теми. Професорът обаче закъсняваше и аз насочих вниманието си към дамата – сама във водите на басейна, потопена до кръста. Тя не сваляше поглед от младия инструктор по плуване в анцуг, който стоеше над нея и й даваше указания. Вслушвайки се в неговите напътствия, тя опря ръце на ръба и започна усърдно да диша. Изражението й беше сериозно и старателно; звукът от дишането ѝ напомняше стари парни локомотиви (този идиличен звук вече е забравен, но мога да го сравня с дишането на възрастната жена край басейна). Бях завладян от комичността на ситуацията (инструкторът също усещаше това — устните му леко трепереха), когато някой ме прекъсна с коментар и отвлече вниманието ми. Когато успях пак да наблюдавам сценката след малко време, урокът бе приключил. Дамата вървеше покрай басейна по бански костюм и когато стигна четири-пет метра далечина от инструктора, се обърна към него със спонтанната усмивка и махване с ръка. Сърцето ми затуптя учестено — усмивката й принадлежеше явно на млада жена! Жестовете ѝ бяха леки като играчка — сякаш хвърляйки цветен балон за любим човек без усилие. Усмивката носеше чара си независимо от физическите изменения... Изведнъж почувствах необяснима тревога в себе си; името Агнес изплува в ума ми – никога досега не бях срещал жена с такова име.

Романът представлява критика спрямо западноевропейската цивилизация през XX век, където авторът твърди че хората стават все по-повърхностни.
Основните персонажи са сестрите Агнес и Лаура плюс Пол - съпругът на Агнес , който след смъртта ѝ ще вземе Лаура за съпруга . Още преди катастрофата която довежда до смъртта ѝ , Агнес постепенно изчезвала от света около себе си така сякаш желае мястото ѝ да бъде запълнено от другаде . След нейното заминаване този вакуум остава заета именно от сестра ѝ .
Кундера акцентира върху контраста между истинското Аз и образа му - две основни части при индивида . Докато самият Аз подлежи на смърт , образът може да постигне безсмъртие . Авторът посочва примери как тази стремеж към вечност присъства в богатството натрупано през европейската култура.
Тези които търсят безсмъртие обръчват всичките усилия само към образа а не реалността защото той придобива повече значимост нa индивидуалността ни което води до пренебрегване собствената ни уникалност чрез идентифициране със стойности или личности постигнали известност.
"Никога не разбираме защо провокираме реакция у другите или какво точно ги привлича при нас; нашият собствен образ остава най-голямата загадка."
"У любовта винаги има измама относно познанието за другия."
Други важни размисли:
Самотата: сладкото отсъствие погледи.
Швейцария: птичият хор сред дърветата.
Брачно легло: неспособността за сън докато избягваме всякакви движения.
Умора: тих мост между живота и смъртта
Възбудата: краткотрайното спасение за тялото
Изневярящо чувство : тенджера поставена под огън где кипналите чувства преминават страст a капакЪте танцува налудничаво
Европа : велика музика а homo sentimentalis близници споделят една люлка
Музикa : помпа заредила душевният живот
Грозота : случайная поезия настроения
Красота : прооза златната средa
Живот = транспортиране ранения ти АЗ през светoто
Существование=преврьшениe чешма каменная фонтана одежа що вселенска вода пада като топла росица
Целомъдриe = самоограничение своя интерес незаслужаваемо желание което предизвиквам страх вместо удоволствие
Биография=ред определения важности зад дадени моменти но кое действително e важно?
Казанова=утопична памет."