Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър

След романа-енциклопедия „Хазарски речник” и творбата, вдъхновена от кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай”, сръбският автор Милорад Павич отново шокира читателите си с новаторски подход в литературата. Неговият роман „Вътрешната страна на вятъра” представлява нещо като клепсидра. Той започва по два различни начина, а финалът му се намира в средата и трябва да бъде прочетен поне веднъж и половина. В основата на сюжета стои старата гръцка легенда за трагичната любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. В творението на Павич обаче Херо е представена чрез студентката по химия Херонея Букур от ХХ век, докато Леандър приема формата на строителния майстор Радача Чихорич от XVII-XVIII век. Както при оригиналната легенда, така и тук тяхното желание да бъдат заедно остава неизпълнено – водите разделят героите в мита, а времето го прави в романа. Все пак те успяват да се срещнат в централната част на историята, съединявайки съдбите си дори след смъртта си.