Старата улица

Старата улица може да носи имена като „Стралджа“, „Невен“ или „Миджур“, но никога няма да бъде наречена на победно сражение, министър или президент. Къщите там нямат домофони и системи за охрана срещу крадци. Често е павирана, а не асфалтирана. Хората все още сами почистват тротоарите пред домовете си, внимателно събирайки фасовете между плочките, докато следят дали черна котка няма да ги заклещи в дяволски кръг и да им донесе нови грижи и бедност. Тогава животът им се променя коренно. Красивата Милица е принудена да танцува гол балет пред алчни богаташи; старите моми изваждат кукли вместо живородени деца от роклите си; Астарджиев разхожда фризирани пудели на реститутки и наркопласьори; а часовникарят – роден с три сърца от майка-любовница на Сатаната – непрекъснато трупа средства за пищна сватба в църквата „Света Неделя“. Селяните от околните села ще продължават да продават на инкасатора бай Сандо опашки от хилави катерици за зимните палта, а той всяка вечер ще мечтае как става професор Александров. Защото именно мечтите са истинският живот на мъжете и жените от старата улица.