Руслана Гретел или за многоточието на акта

... един незавършен правоъгълен паралелепипед, изпълнен с дъжд. След броени часове в него щеше да бъде поставено поредното човешко тяло. В същия този кратък период около водоема щяха да се съберат близките на покойника, които ще плачат като ранени животни. След няколко часа тези същи хора щяха да вземат шепа пръст и да я хвърлят върху ковчега; обаче вместо звукът от удари по капака му, пръстта би плувала във водата и би образувала странни концентрични кръгове. Само след малко черковната камбана ще звънне за последен път. Съвсем скоро гробарите биха опуснали ковчега в проклетата яма, защото, за жалост, сме на Земята и законите на Архимед важат тук. И така, след само няколко часа дъждът продължаваше да пада по начина, по който го прави сега. Скоро отново ще обявят някого за мъртъв...