Така ми е. Поетики

Не ме учудва.

Всичко ми изглежда много старомодно.

И лятно.

Сладко, с нотки на аспирин.

Доматено. Малиново. Червеникаво.

Огън. Период на пладне.

Една купчина сено в двора.

Така е за мен.


Ако и при вас е подобно, ще намерите връзка с тази книга. Дори да не е така, след като прочетете стиховете, може да пожелаете именно това и книгата отново ще ви открие. В тези стихотворения жените са от пръст и въглища и съществуват само веднъж; пуловерите им имат тъжни дупки и докато пушим, се губим някъде из опиумните полета завинаги... В най-красивите творби от тази колекция малките чудеса на поезията стават реалност тихо и ненавязчиво.

Георги Господинов