Балада за изгубените планини

През 1991 година Лео учи история в малкия град Сардзана, разположен в Лигурия. В свободното си време той се занимава с решаване на кръстословици и играе шах с пенсиониран съдия. Един ден съседът му го въвлича в неочаквано приключение – Лео трябва да проучи изчезването на приятеля си Малертис, антиквар, който е оставил загадъчни послания.

Разследването води до София и Солун, преминавайки през стара мраморна кариера и сефарадско гробище, изпълнени с балканска музика и колоритни художнички и колекционери на икони. Разгадката на мистерията свързва Малертис със забравена фигура от миналото – Аурелио Делфи, италиански поручик от окупационната армия в България по времето на Първата световна война. През 1919 г., след като се влюбва в еврейка на име Вида Брокамо, той е принуден да избяга в планините.

Историята обединява две разследвания и две любовни истории – несретната връзка на Аурелио и новата афера, която Лео ще открие у нас; те преплитат съдбите си през целия ХХ век.

След това идват разочарованията: нито жените, нито образованието са онези чудеса, които сме очаквали. Любовта поглъща години от живота ни само за да ни обърне гръб впоследствие. Историята не успява да предотврати повторението на печални грешки; но именно тези страсти придават смисъл към живота ни - те представляват единственото истински поетично алиби. Затова просто замини.

Данило Манера е преподавател по испанска литература в Миланския университет и има опит като писател, литературен критик и преводач от множество езици. Той е публикувал редица романи, сборници с кратки истории и пътеписи. Подготвял е различни италиански версии на произведения от испано-американските автори както есета по темата испанистика. Завършил „Славистика“ под ръководството на известния българист Джузепе дел‘Агата с дипломна работа за Йордан Радичков; през 1984 г., получава наградата „Leone Traverso“, присъждана младите италиански преводачи за първата им публикувана творба - неговият превод на разкази от Радичков. Освен него Манера e работил над текстове на други значими български автори като Емилиян Станев and Николай Кънчев.