Не ми се тръгва. Нови стихотворения

Не ми се тръгва...

Наблюдавам отражението си на екрана... Всичко е видимо...
Тези дълбоки бръчки... Тези остарели очи...

Бялата ми брада, неподстригана... Косата - бяла и с прическа,
Винаги съм вярвал в чудеса...

И се надявах да не изглеждам толкова възрастен...
Жестоките камери улавят всичко, а светлината блести като фар...

Очите ми вече са затворени... Гласът звучи сякаш принадлежи на друг човек...
Походката? Не искам да говоря за нея! Ясно е: куцам…

Но въпреки това хората идват… Специално за мен.
Различни – млади и стари, с трамваи, метро или коли…

Виждам лицата им… Усмивките… И понякога даже сълзи.
Чувствам радост… Старата магия отново ме обгръща…

Несъзнателно се връщам 60 години назад…
О, колко прекрасно е тук на Земята!

Искам да остана тук… Нямам желание за нищо друго…
Ще опитвам да пея… Още! Но само тук.

А докога?... Самият аз нямам представа…
Просто не желая да си тръгвам – никак! – още там.

Десетилетие може би ще мине … Чудеса стават!
Ще подстригвам брадата си… И косата ще оставя по-дълга…

Без стари песни, изпяти от навик…
Просто излизам на сцената с нов репертоар.

Недялко Йорданов