Доктор Живаго

През 1955 г. Борис Пастернак завършва своя епохален роман „Доктор Живаго”, който обаче не получава разрешение за публикуване поради неоднозначното отношение на автора към Октомврийската революция и последвалите социални промени в Русия. Две години по-късно, през 1957 г., ръкописът е пренесен извън страната и издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак получава Нобеловата награда за литература, но под натиск от политическите власти е принуден да я откаже. В следствие на опустошителната кампания срещу романа, наречен "антисъветски", както и обвиненията в предателство към неговия автор, Пастернак умира в Переделкино.

В Съветския съюз романът „Доктор Живаго“ става достъпен посмъртно едва през 1988 година.

„Доктор Живаго” е написван в продължение на десетилетие (от 1945 до 1955) и представлява сблъсък с творческия опит на писателя; той цели да представи мащабна картина за Руската революция (1917) и Гражданската война, а също така съдбата на руската интелигенция в контекста на историческите превратности от началото на XX век до Втората световна война. Чрез прозата си Пастернак рисува сложна панорама на моралния и духовния живот по това време и се задълбочава във важни аспекти като тайнството между живота и смъртта, религиозната вяра, връзката между личността и културните корени й, неизменният поток на историята и значението на изкуството при преодоляване дисхармонията вследствие на войната и революцията.

Според акад. Лихачов „Доктор Живаго” може да бъде възприеман като поетична исповед или лирична автобиография, където Борис Пастернак споделя историята душевното си пътешествие – духовния опит на своето поколение.