Изгнание и музика

В книгата си „Изгнание и музика“ (2018) Барилие разглежда как изгнанието влияе на творческия процес на композиторите, преминали през това трудно изпитание. Той анализира различни исторически ситуации – като Полското въстание, Руската революция, сталинизма и нацизма – и разнообразните изходи от тях. Авторът представя артисти с почти непокътнати творчески способности (като Стравински, Шьонберг и Мийо), но също така обсъжда случаи, в които музикалното вдъхновение е пресекло (както при Рахманинов и Барток), а завръщането у дома се оказва неблагоприятно за някои (например Прокофиев и Корнголд). В редица ситуации вътрешното изгнание става форма на принуда до края на живота им (Шостакович, Вайнберг, Фейнберг) или дори предшества убийствата в концентрационните лагери; то провокира създаването на произведения като акт на опозиция (Улман, Шулхоф). Освен това Цемлински, Хиндемит и Курт Вайл наред с много други демонстрират как музиката може да бъде отражение както на страданията на изгнаника, така и на неговата устойчивост.