Жеравите отлитат на юг

„Вълнуваща история за потайната жестокост на любовта. Книга, която разглежда спомените, сбогуването и отношенията между бащи и синове, както и тези между бащи и кучета. Лична нарисувана картина за всеки, който е изпитвал необходимост да се раздели с родител…“
Фредрик Бакман,
автор на световния хит „Човек на име Уве“

Времето на Бу приключва. И въпреки това точно времето остава едно от малкото неща в живота му. Безкрайни дни един след друг, чиято спокойна рутинност бива нарушена само от посещенията на хората, които се грижат за него и внимателно записват как протича състоянието му.
На щастие, компания му прави Сикстен. Проблемът е обаче, че синът му настоява животното да бъде преместено другаде, тъй като старецът вече не може да се грижи адекватно за него. Заплахата да загуби последния си приятел подтиква Бу към последен опит за борба срещу съдбата; тя го води до преосмисляне на своя живот – включително любовта към Фредерика, която е изгубил – а също така показва несъвършенствата в начина по който е изразявал чувствата си през годините. В крайна сметка той достига до примирение с тихото нищожество около себе си.

Как може нещо толкова естествено като семейството всъщност да бъде толкова сложно?