До капилярите на любовта

**ДОМ НА СПОМЕНИТЕ**

Навън времето е сурово и студено, но палтото на татко събира в себе си малки камъчета от огърлицата на мама, както и портрети на баба и дядо. В него се намира една голяма цветна снимка на чичо с неговото семейство. Шегите на брат ми са затоплени по джобовете му, а там минават камиончета от детството ми и тези на племенниците ми. И аз станах груба и студена като него. Старото палто ме научи как да ценя мястото около мен. През хастара прониква нежна светлина, която достига до капилярите на любовта.

**СРЕЩИ**

Улицата потъва в тишина под нашите стъпки.

Сградите стават бели от студа.

Подредени последователно – подобно на дните,

които оставихме след себе си.

Десетки, стотици или може би хиляди,

не мога да ги преброя точно.

Кой ни изпраща срещите?

Онзи, който обича

бедните, боледуващите, самотниците,

птиците и техните гнезда?

Или този, който разбърква съдбите ни

и разпръсква живота ни като пъзел?

Вечер е тихо; само релсите на метрото

издават звуци в шарени посоки

в голямия град.

Те търсят нас – вас – тях.

Ние се търсим взаимно. Тишината остава."