Avers. Разкази за нежеланите

**Льо Клезио**

Жан-Мари Гюстав Льо Клезио, известен под името JMG Le Clézio, е роден на 13 април 1940 година. Неговото семейство произхожда от френския регион Бретан и се установява на остров Мавриций през XVIII век, като по-късно приема британско гражданство след колонизацията на острова.

Той е пътешественик и живее в множество страни, включително Нигерия, Франция, Великобритания, Тайланд, Мавриций, Панама, Мексико и Южна Корея.

Като писател и преподавател с над четиридесет творби зад гърба си, Льо Клезио получава наградата Renaudot през 1963 година за романа „Le Proc?s-Verbal“ и печели Нобелова награда за литература през 2008 година за своята цялостна работа. Той е определен като „творец на нови начала“, изследващ човешката природа извън пределите на доминиращата цивилизация.

„AVERS. Разкази за нежеланите“ представлява заглавие не само на първия разказ в книгата но и самата книга. Думата означава лицевата част на монета. Главната героиня Морийз успява да оцелее и да намери свобода чрез песните си; авторът я сравнява с ангели или птици – както казва в интервюто си пред радио „France Culture“. Това всъщност е гласа на свободата.

„Разкази за нежеланите“ - защо именно "нежелани", а не "невидими"? Според автора термина “невидими” не улавя същността точно така – те са видими за другите хора , но те ги избягват; поглеждат мимоходом към тях сякаш са прозрачни. Не знаят имената им нито правят усилие да запомнят кой какъв е; понякога ги наричат с общи названия или дори обидни прякори.

В един от разказите писателят използва метафората на камерата - стремейки се да улови всеки детайл от този невидим свят населен от непризнати личности. Камерата документира ужасния живот край миризливите канали със деца от отделени зони; проследява бягството на едно момиче от света изпълнен с алкохолизъм и наркотици; вижда ослепителните експлозии по време войните без край където децата просто искат да избягат далеч от смъртоносния шум... Тези образи обрисуват картини сред опожаряването на индиански селца или бягството след прогонването на животни около умираща гора...

Има ли надежда? Един идеален свят където всеки ще бъде забелязан – имената както тези на героите така също техните населени места реки или горски обитатели са записани тук - видими и ценени…

„Картините нямат способността да връщат спомените назад във времето… Всеки детайл: лица, тела , бръчките върху кожата … Ръцете – понякога красиви а друг път просто ежедневни … Само аз ли наблюдавам всички тези моменти? И чий опис търся?” заявява Льо Клезио.