Не. Поезия

Това не е четвъртата поетична творба на Александър Христов, който е автор на "Крайпътна обител" (2017), "До първата сянка" (2021) и "Ако мястото е време" (2022). Той притежава докторска степен по българска литература и работи като асистент в Катедра Българска литература към ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Христов е удостоен с множество награди за своите произведения в областта на поезията, белетристиката и критиката. Неговите стихотворения са преведени на английски, испански и немски.

„Вниманието функционира като оръжие,
когато сирените
като гиганти
прескачат
работливите мравки
на разсъдъка,
а мъртвите потъват
като вино
в големите усти
на малките
екранни говорители.
Прегръщат пияни духове
на измислени
Голиати и Давидови.
Няма сън, няма край, само епилог
за дребните населени места
от различни времена.
Няма следа от спомени:
дресировачите се преобразяват в лъвове,
лъвовете - в кротки пазители. Няма затишие - пропаст е -
за падналите. Падаш под използваното срещу теб твоето собствено оръжие.”
Александър Христов