Ние, удавниците

"Този роман, вдъхновен от морето, всъщност е написан в сътрудничество с великите писатели на деветнадесети век – Конрад, Мелвил и Стивънсън. „Ние, удавниците“ представлява най-доброто четиво за мен през последните години." — Aftenposten, Норвегия

Карстен Йенсен (1952) произлиза от Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е традиционен моряк и капитан на товарно корабче, където Карстен получава своите първи уроци по навигация още като дете. За разлика от него обаче, той има страст към литературата и компенсира физическите си недостатъци чрез усамотени интелектуални занимания. След завършването си по литературознание в Университета в Копенхаген започва работа в датския всекидневник „Политикен“, бързо печелейки репутацията на остроумен социален коментатор с критични наблюдения върху слабостите и грешките на управляващата класа.

Йенсен става известен през 90-те години благодарение на двата си пътеписа „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), където описва срещи с хора и култури до тогава малко познати за външния свят – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. През 2006 г. издава дебютния си роман „Ние, удавниците“, който е преведен на двадесет езика. Тази книга е определена за най-добрата датска проза през последните 25 години според анкета проведена от датския вестник Юландс-Постен (2009).

Освен художествена литература Йенсен продължава да пише статии и есета относно важни актуални теми – включително нападенията над Световния търговски център, терористичните актове в Париж и Копенхаген както и войната в Афганистан.

Карстен Йενсен е удостоено с наградата "Улоф Палме" (2010), признавайки усилията му "да защитава слабите със свои думи и действия както у дома така и по целия свят", а също така получава датската литературна награда носеща името на Сьорен Гюлендал (2012)."