Море на живите

Сред цялото това море от поезия, която наподобява драскотина по повърхността на вода, дъх върху зимно стъкло или заешки следи в снега, и глас в изпусната слушалка, където единият говори, а другият вече е заминал – сред тази мимолетна и бързо разтопяваща се словесност, която едва ли може да бъде наречена истинска литература – държа последната стихосбирка на Александър Секулов и размишлявам.

Размишлявам за Поезията. За факта, че тя представлява отказ от Смъртта и въздигане на Живота. Мисля си също така за древните римски поети с тяхната мъдрост, които успяваха да превърнат Времето в Събеседник и Жената в Битие, като обратно преобразуваха Битието във Време. Замислям се над хекзаметричното стихосложение с цезурата посередине - оставена ни като място за дъх при произнасянето на високото Слово. Размислям как думите следват своя автор според неговия талант и как метафорите му са свободни птици вместо затворени канарчета.

Просто мисля.

Прочетете тази книга. Уверен съм, че ще имате подобни размисли...

Недялко Славов

Александър Секулов е автор на романите „Гравор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Неговата пиеса „Няма ток за електрическия стол“ получава наградата "Аскеер" за драматургия. Той е също така писател на поетични произведения и есета.