Скръбта е твар перната

Това е история, която не е обикновена, но и не се различава от нашето ежедневие. Става дума за притча, стон и поезия, съчетани с малко проза и битовизъм. След като две момчета остават без майка си, а баща им остава самотен в любовта си, всички ние сме изправени пред вечните въпроси относно любовта, как да се справим със загубата и как да продължим напред.

Бащата - литературовед, който се е посветил на творчеството на Тед Хюз - и децата му изпитват дълбоко отчаяние след внезапната смърт на майката. В този труден момент на вратата им се появява Вранът – фигура сякаш излязла направо от стихотворенията на Хюз (много препратки към него и към стиховете на Емили Дикинсън ще бъдат разпознати бързо от любителите). Този Вран заявява намерението си да остане при осиротялото семейство толкова време, колкото те го нуждаят.

Последват редица абсурдни ситуации - някои трагични, други комични - докато постепенно скръбта и безутешността започват да се свързват със спомените им. И така идва моментът когато най-силният житейски рефрен прозвучава: всичко е временно; всичко преминава. Даже болката има свой край.