Автобиография

Когато за първи път съм се усмихнал в обятията на майка си, именно от този смях съм започнал своето съществуване и тръгнах по своя житейски път; когато за пръв път върху челото ми е легнала сянката на майчината загриженост, от тази грижа отново аз се родих и продължих напред в живота си; а когато за пръв път заплаках в нейните скути, точно от този плач пак се появих на света и поех по своя собствен маршрут. /Бранислав Нушич/