Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел

Доц. д-р АННА-МАРИЯ ТОТОМАНОВА е сред съоснователите на Катедрата по кирилометодиевистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски". Научните й интереси обхващат широк спектър, включително палеославистика и медиевистика, както и теорията и практиката на образованието в новия европейски контекст. Нейните публикации разглеждат важни въпроси като историческата фонетика и морфология на българския език, историята на словообразуването, старобългарската книжовна норма, издаването на средновековни текстове и преводи от старобългарски на други езици. Освен това тя се занимава с проблемите в българското образование през последното десетилетие.

Докато работела в Неапол (Италия) като лектор по български език, доц. Тотоманова участва активно в окончателното разчитане на най-стария известен старобългарски палимпсест - Ватиканското евангелие. Тя е един от авторите зад изданието на този значим паметник за старобългаристиката и славистиката. Освен това има монография "Из българската историческа Фонетика", книга "Ние, Висшето образование и Европа" и преводи на произведения от Константин Костенечки плюс множество среднобековни писатели; също така е съавтор на три учебника по старобългарски език за X, XI и XII класове във НГДЕК „Константин-Кирил философ". Настояще доц. д-р А.Тотоманова води лекционни курсове по историята на българския език, Превод от старобулярска към нова формация у нас.

Книгата представя първото издание малко проучен средновековен текст – познат чрез пет руски преписа от XV-XVI век под името "Славянската версия Хрониката Георги Синкел". Изданието съдържа подробен речников индекс, коментари и лингвистичен анализ. Проучванията върху структурата текста показват наличието не само Хрониката Синкел а хронографска компилация проследяваща времевия период от Сътворението до основаването Константинопол.

Първата част интерпретира световната история между Сътворението до Христово Възкресение възприемайки я като Божий план осъществяван през шест дни (хилядолетия), при което Рождество Христово служи за разделителна точка между последния ден (хилядолетие). Това представлява голяма извлечение от раннохристиянските хроники написани от Секст Юлий Африкан които досега са били познати само фрагментарно.
Втората част предлага информация относно годините след Христово Възкресение докъм управлението император Диоклециан допълнена кратко с данни взети погледнати или непознати предходници без славянско издание вероятно хронологичният свод произлиза във Византия началото X век когато глаголицата все още активнопотреблявана."