Стръв

Ларш Собю Кристенсен може да се определи като литературно перпето мобиле, в което езикът е основният източник на безкрайна енергия, задвижваща неговия уникален писателски талант. В романа си „Стръв“ той отрежда ключова роля на езика още с заглавието. Норвежкото название Sluk носи двойно значение – то означава както блесна и стръв за риболов, така и канализация. От самото начало главният герой Крис, известен с множество прякори - Умника, Чаплин, Бледолики и Господин Игра на думи - хвърля Стръв към спомени от детството, мечти, първа любов и младежки бунт в една идилична Норвегия, все още лекуваща раните след войната. Докато светът очаква стъпването на човека на Луната със същите знания и умения нужни за този забележителен напредък в историята на човечеството, главният персонаж се опитва да открие себе си и да остане цялостен, предотвратявайки всичко около него да потъне в Канализацията на консуматорското общество – депресии, лоши новини и раздяла с най-обичаните хора. Той търси отговори на един важен въпрос: „Може ли човек да пише добре при условие че е лош?“ Героите на Ларш Собю са белязани от своето различие и уязвимост; те притежават почти извънземна чувствителност. След всички трудности в живота им остава само едно убежище – навлизането дълбоко в Езика; това е единственото средство за поправяне на света към по-добро.
С произведението „Стръв“ Ларш Собю Кристенсен показва пореден път колко изискана, поетична и иновативна може да бъде литературата.