Хуманизъм и терор

Книгата "Хуманизъм и терор" на Мерло-Понти е написана след края на Втората световна война и публикувана през 1947 година. Това е времето, когато авторът проявява интерес към комунистическите идеи, дори в по-голяма степен от своя приятел и състудент Жан-Пол Сартр. Тогава идеята за революционер включва осъждане на настоящото с цел да се постигне нещо ново, което все още не е реализирано, като това бъдеще се възприема за по-реално от сегашността. Въпреки това, Мерло-Понти бързо започва да развива противоположни възгледи. Неговите концепции акцентират върху значението на двойствеността, неопределеността и многозначността. В книгата той разглежда революциите като положителни явления единствено в техния начален стадий.