Приключенията на диалектиката

Морис Мерло-Понти е личност в сферата на френската интелигенция, която трудно може да бъде поставена в каквито и да било категории или концептуални рамки. Осъзнавайки важността на разглеждането на проблемите от световната история, той се опитва да ги интерпретира с максимална прецизност в творчеството си.

В своите анализи Мерло-Понти разглежда необходимостта от диалектическо мислене, което включва теми като класова борба и терор. Той търси истинската интерсубективност и историческата логика дълбоко в контекста на сталинския режим.

В произведението "Приключенията на диалектиката" той се завръща към идеи от "Хуманизъм и терор", за да ги подложи на остри критики, опровергавайки ги и изграждайки нова концептуална структура.

Мерло-Понти излага механиката на революционните процеси – същината им е увереността в собствената им абсолютност. Всички извършени революции не успяват след установяване на режима, който те самите са предизвикали; убедени във своята непогрешимост, те губят динамиката си. Революциите представляват истина единствено докато са активни.

Има значителна пропаст между постигнатото и желаното по време на тези събития и перспективата за потиснато бъдеще.

Мерло-Понти надхвърля правдоподобните заблуди и лъжливите надежди, които произлизат от идеологичната диалектика.