Докато лежах и умирах

„Докато лежах и умирах“ е единствената творба от забележителния романен цикъл на Уилям Фокнър, която досега не е била представяна на българските читатели.

Четирите романа от златната епоха на Фокнър - „Врява и безумство” (1929), „Докато лежах и умирах“ (1930), „Светлина през август” (1932) и „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) – са сред най-великите постижения в американската литература и именно те утвърдиха позицията на Фокнър като един от великите имена в световната модерна класика.

Творбата „Докато лежах и умирах“ представлява епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из въображаемото пространство на Фокнър, Йокнапатофа. Семейство на беден земеделец от затънтен южен район поема по пътя, за да изпълни обещание, което считат както за божи, така и за човешки дълг. След това се надяват да се върнат благополучно вкъщи. Но самото пътуване се превръща в бурна одисея с битки срещу природните стихии, разкрития относно човешките тайни, непредвидимостта на живота и унижението.