Светлина, светлина ни е потребна. Спомени и статии

През 1885 година Христо Г. Данов публикува своята малка книжка "Старопланинче" за високосната 1856 г., което бележи началото на съвременното книгоиздаване в българските земи. В следващите години страниците на списанието му "Летоструй" са изпълнени с указания за културното и моралното развитие на българския народ, който живее в мракa на времето, познато като турско робство. „Желаем да се просветим и да вървим по пътя на знанието, а не да бъдем водени от слепци“, пише той.

Дановата публицистика впечатлява със своите предсказания и остава актуална дори днес. Той разглежда някои от най-наболелите въпроси, които интересуват тогавашния (а и настоящия) българин – Какво е нашето истинско самосъзнание? Как стоим с образованието си? Какви успехи постигат учениците ни? Какво правят духовните ни водачи в манастирите? Данов проявява умение като психолог и идентифицира един от основните проблеми у българина - неспособността за работа в колектив или екип, както го наричаме днес.