Старата къща под кипариса

Дни, изпълнени с аромата на лято и гореща от слънцето трева. Нощи под небе, което изглежда сякаш ще се стовари под тежестта на звездите. Ясен смях и невидими сълзи. Една леля, която все така остава на 35 години. Един баща, който е отведен в неизвестност и никога повече не се завръща. Едно момче, задаващо въпроси: защо, защо, защо?, търсещо значение в един период, който е подвластен не толкова на сблъсък между старото и новото, а по-скоро между новото и вечността. Хора, които са излезли от безгрижния родов ред в суровата и комична действителност на социалистическия карнавала.

Това описва Фазил Искандер (1929-2016), автор известен със своя сладкодумен източен стил; неговата лирика и искрен хумор го поставят сред най-великите разказвачи на XX век благодарение на перфектното му чувство за слово и ежедневна поетика.