Непознатият. Разкази и есета

„В тези красиви есета Синьото момче, олицетворявано от Вутимски, среща образа на Синьото момче, което винаги е искал да бъде. Тази среща не е катастрофална, а представлява радостна прегръдка. Всичко – самотата, меланхолията, случайните моменти в хотелите, дъждът и времето с болката си, както и фалшивият декаданс – най-накрая намира своето успокоение.”

Александър Вутимски (1919-1943), подобно на Алеко Константинов, напуска този свят сам в личен план: умира на 24 години в санаториума в Сурдулица по време на тогавашната сръбска територия. Той става шеста жертва на туберкулоза сред семейството си. Годината е 1943.

Талантът му бил достатъчно силен за да публикува свои творби в списание „Златорог” още през май 1939 г., когато все още не е навършил двадесет години. Макар че е по-известен със стихотворенията си, тази книга съдържа неговите разкази и есета и я издаваме по случай стогодишнината от рождението му."