Трънски разкази. Балканска сюита

"Какво те гнети, момче, че търсиш вълчи истории и ровиш във стари предания?! Едно е сигурно – там, където Господ е оставил своя отпечатък, се е зародила не само животът, но и страданието. Пустата мъка обвива като бурен душите на хората и ги изтощава до корена...

Такъв е животът – сякаш го контролираш с тефтер в ръка, а той ти нанася удари като стар кръчмар; влачиш го по въже – краката му се закачат в земята и те тегли назад като непокорно магаре; прегръща те нежно както жена, гледа ти право в очите, а под полата си вече мисли за друг. Животът, мило дете, е хитрост – докато си млад двама се смеят заедно, но щом остарееш оставаш сам да плачеш. От детството до края фитилчето ти гори постоянно; никой не знае кога ще изгасне – дали светлина ще донесе или просто ще избухнеш без предупреждение. Ако си истински мъж на място през целия си живот сам ще палиш фитилите си; но ако сърцето ти не гори от страст – независимо колко богат да бъдеш или какъв майстор да си - винаги ще има трудности."