Свидетели на свечеряването

Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Завършила е гимназия в родния си град, а след това изучава българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя има опит като учител, библиотекар и журналист в Българското национално радио и във вестник "Студентска трибуна", а също така дълги години е работила като редактор на отдела за поезия в списание "Пламък". След промените у нас, Рада става директор на Издателство "Иван Вазов" и работи в администрацията на Министерството на отбраната.

Александрова е автор на множество стихосбирки, сред които: "Златните момичета" (1972), "Невъзможно бягство" (1975), "Коприва" (1977), "За близкия човек" (1980), "Камък" (1985), "Сега разбирам" (1987), "Зимна роза" (1989), както и по-късни творби като: “Беше зима и лято” (1996) и “Свидетели на свечеряването” (2020).

Тя публикува детската книга „За Айя и други разкази“ през 1980 г., както романите „Всяка вечер е петък“ от 2001 г. и „Другия“ от 2010 г. Освен това пише пиеси като „Полегати дъждове“(1979) ,„Всичко се сбъдва“(1999) ,„Отсрещния бряг на щастието“(2006). Нейни произведения са превеждани на различни езици - руски, чешки, английски, немски, френски и много други.

Според Марин Бодаков: “Рада възприема изкуството като средство за свързване с другите хора чрез внимание, състрадание и любов. В нейната поезия любовта се явява форма за самопознание – тържество над живота или гордо смирение.”

Екатерина Йосифова добавя: “…Тя умее да улови всяка промяна във вътрешното Аз с искреност до себеразголване; понякога честността й може да бъде болезнена. Уникалното при нея e способността да извлече чистота от хаоса — нещо характерно само за Рада в съвременната ни поезия.”