Дом дневен, дом нощен

Марек Марек

с интерес чете, пие до безсъзнание, а в тялото му от детството носи болка, която постоянно се усилва от нещо като птица – нематериално и неизразимо, което не е по-различно от самия него.

Един човек всяка вечер разказва за зимата, защото само чрез този разказ може да дойде лятото.

Франц Фрост сънува странни сънища – мощни и зловещи, които изтощават ума и изпразват реалността.

Монахът Пасхалис мечтае да бъде жена; желае да стане някой друг на друго място.

Ерго Сум веднъж опитал човешко месо и всеки който вкусил от човешките вътрешности, по необходимост става вълк.

Ясновидецът предвижда едно страшно бъдеще – мъртво и пусто.

Криша от Кооперативната банка чува в ухото си глас – приятен и мъжествен.

Кумернис, добра и красива девойка, отказва предложението на баща си за женитба с избрания годеник. Тогава настъпва истинско чудо: Христос й дарява своето лице.

Марта… Марта живее единствено през лятото…
Този многопластов роман

включва историите на хората от едно погранично градче в кутийките на смисъла. Те са преплетени със сънища, рецепти и натурфилософски размисли. В романа се явяват видения между будност и сънливост; добавя се животът на една светица с нейния образ вплетен в ежедневната агиография. Историите оформят пространството около нас и определят неговите граници.
Границите.

Но тук границите не са само географски или видими; те включват невидими вътрешни бариери, които ни помагат да пренаредим живота си и ни дават измамното усещане за контрол върху него. Осигуряват надежда за разбиране.