Старецът трябва да умре

След като през целия ден са работили по съвместния си превод, двама мъже всяка вечер излизат на разходка в града. Единият от тях е писател и споделя как и защо е създал повест, вдъхновена от потънали в миналото сценарии. С всяка разходка той постепенно разкрива не само историята за сценария и повестта, но и частица от собствения си живот.

Пред него стои другият – негов сътрудник по принуда, но желан слушател – който става свидетел на сложната плетеница от обстоятелства, преживявания, интимни моменти и значими детайли с неизчезнали чувства.

Спомените на писателя за творческия процес и живота се редуват с откъси от самата му повест. Слушателят реагира различно - понякога привлекателно, а понякога отблъснато както към съдържанието на разказа, така и към самия автор.

Неусетно героите преосмислят възприятията си пред настъпващата старост и несбъднатите мечти; те размислят върху баналността на непознатото, невъзможното единство между лек живот и писане на проза, смесването на изкуството с ежедневието и още много други теми.

Дали главният герой лъже? Егоцентричен ли е или просто обича да шокира? Или пък е очарователен фантазьор? Безумни предположения го терзаят пред входа на старостта или внезапна прозрение му позволява да остави зад гърба си тежките самоизмами?

Може би няма еднозначни отговори. И дали всъщност смисълът може ясно да бъде разграничен от начина му на разбиране?